Помните ли го това растение? Стърчеше в ъглите на стаите на всяко уважаващо себе си държавно учреждение, безлично и неотличимо като изтърбушените табуретки и талашитената ламперия по стените. И точно толкова мълчаливо.
Е, сега си ги имаме пак. Само са сменили мястото. Знате ли колко от депутатите в нашето т.н. Народно Събрание НИКОГА не са се изказвали? Никога и за нищо не са взимали отношение? Никога не са защитили позицията на тези, които са ги избрали - а и едва ли и и знаят и им пука кои точно са те...
Отдавна си мисля, че е по-добре да бъдат заменени с истински фикуси. Ще е доста по-евтино, а ще вършат същата работа. Трябва им само малко вода, (тор парламента си произвежда достатъчно) и някои да им забърсва листата от време на време. Няма и да отсъстват. Идеални депутати.
Но за Европарламента не искам фикус! В Европейска България ще растат децата ми, и ако не им писне и не избягат от тук - може би и внуците ми. И искам гласът ми, мнението ми, въпросите ми - да бъдат чути, разбрани и защитавани. И то от някой, който може да отстоява позицията си, някой, за когото този избор не е последния шанс за кариера, а е само една естествена и очаквана стъпка напред. Някой, който няма да прекара следващите години в "начално ориентиране", а ще започне своята дейност още от първия ден. Защото не я е спирала.
Да, познахте - говоря за Меглена Кунева. И ще гласувам за нея. За да няма "фикуси" поне в Европейския парламент.
понеделник, 1 юни 2009 г.
сряда, 27 май 2009 г.
Доброволци за Европа
Изведнъж се сетих, че само преди няколко години Европейската мечта изглеждаше не много реална и възможна. И имаше някакъв пионерски дух, имаше ентусиазъм и луди глави.
А както е казано - бог е създал лудите на този свят, за да посрамят мъдрите..
Така създадохме и "Доброволци да Европа", ето и писмото, с което го направихме:
О Т В О Р Е Н О П И С М О
Ние, група независими експерти и евроентусиасти, се обединихме в ново обществено движение, което нарекохме Доброволци за Европа. Ние знаем и сме готови да споделим знанието си за Европа с другите. Доброволно. Без посредници. .
Целта ни е все повече хора да знаят и все повече хора да търсят информация какво е Европейският съюз, как работи, и как ние, българите, можем да участвуваме в него пълноценно, с достойнство и самочувствие. Да знаем къде да търсим тази информация, как да я намираме, кого да питаме.
Желаем в бъдеще когато говорим за информацията да употребяваме преди всичко глаголи на действието. Желаем да избягаме от митовете и да познаваме реалностите.
Информацията ще ни даде самочувствието, което ни е нужно. Колкото повече знаем за Европейския съюз, толкова по-полезен за нас ще бъде той. Всеки един от Доброволците има част от това знание, иска да го сподели и има визия как да го направи. Всеки от Доброволците има своя проект или идея какъв да бъде приносът му към разпространението на знанията за обединена Европа. Останалите са готови да го подкрепят в осъществяването им. Доброволците са общество, в което информацията от съществително става глагол.
Ние смятаме, че гражданското общество е двигателя на търсенето и разпространението на знания и информация за Европейския съюз. Да не ни ги “дават”, нито да ги “получаваме”, а да имаме нужда от тях и да знаем как да ги използваме.
Ако вие споделяте идеята на доброволците, имате свои идеи и воля да ги реализирате, станете един от нас!
Албена Шкодрова
Амелия Личева
Антоанета Арсова
Ася Кавръкова
Георги Лозанов
Георги Тошев
Елена Маркова
Емил Вучев
Жанет Захариева
Живка Станева
Зинаида Велева
Йордан Лечков
Константин Вълков
Мария Цанкова
Мартин Захариев
Меглена Кунева
Станислава Лазова
Теодора Петкова
А както е казано - бог е създал лудите на този свят, за да посрамят мъдрите..
Така създадохме и "Доброволци да Европа", ето и писмото, с което го направихме:
О Т В О Р Е Н О П И С М О
Ние, група независими експерти и евроентусиасти, се обединихме в ново обществено движение, което нарекохме Доброволци за Европа. Ние знаем и сме готови да споделим знанието си за Европа с другите. Доброволно. Без посредници. .
Целта ни е все повече хора да знаят и все повече хора да търсят информация какво е Европейският съюз, как работи, и как ние, българите, можем да участвуваме в него пълноценно, с достойнство и самочувствие. Да знаем къде да търсим тази информация, как да я намираме, кого да питаме.
Желаем в бъдеще когато говорим за информацията да употребяваме преди всичко глаголи на действието. Желаем да избягаме от митовете и да познаваме реалностите.
Информацията ще ни даде самочувствието, което ни е нужно. Колкото повече знаем за Европейския съюз, толкова по-полезен за нас ще бъде той. Всеки един от Доброволците има част от това знание, иска да го сподели и има визия как да го направи. Всеки от Доброволците има своя проект или идея какъв да бъде приносът му към разпространението на знанията за обединена Европа. Останалите са готови да го подкрепят в осъществяването им. Доброволците са общество, в което информацията от съществително става глагол.
Ние смятаме, че гражданското общество е двигателя на търсенето и разпространението на знания и информация за Европейския съюз. Да не ни ги “дават”, нито да ги “получаваме”, а да имаме нужда от тях и да знаем как да ги използваме.
Ако вие споделяте идеята на доброволците, имате свои идеи и воля да ги реализирате, станете един от нас!
Албена Шкодрова
Амелия Личева
Антоанета Арсова
Ася Кавръкова
Георги Лозанов
Георги Тошев
Елена Маркова
Емил Вучев
Жанет Захариева
Живка Станева
Зинаида Велева
Йордан Лечков
Константин Вълков
Мария Цанкова
Мартин Захариев
Меглена Кунева
Станислава Лазова
Теодора Петкова
понеделник, 25 май 2009 г.
Митове за гласуването
Мит първи - за правото на глас
Спорихме с приятели тези дни. Гласуването било право, а не задължение. Шапки долу пред Нейно Величество Демокрацията! Но искам да кажа на всички, които не искат да гласуват - Честито! Вие току-що упражнихте правото си на глас. И гласувахте. Най-вероятно, точно за този, който не искате. Защото със системата за преразпределение на гласовете такъв филм - негласувал, просто няма! Гласувал или не - нашия глас е в общия кюп и ще бъде преразпределен. Не ви харесва? Изход има - гласувайте..
Мит втори - тези избори не са важни
Тъй де - какво ме интересува кой ще дреме в Брюксел и ще взима тлъста заплата... Този постулат можете да чуете във всяка кръчма между Калотина и Дуранкулак. И докато е в сила - някой наистина ще дреме и ще взима заплата. Без да прави нищо, в най-добрия случай. А ако изберем наистина мислещи и действащи хора? Такива, които имат позиция и знаят как да я отстояват? Погледнато от друг ъгъл, тяхната заплата се равнява на няколко метра магистрала, но те могат да ни осигурят липсващите 130 км, за да пътуваме от София до Бургас като истински европейци. И не само това - ние сме част от Европа, това е нашия дом - как може да ни е все едно кой точно ще го стопанисва. Пък и ми омръзна да се срамувам заради хора, които до вчера с нокти и зъби пречеха на еврочленството, а сега представляват България.
Мит трети - всички са еднакви
Ами да - защото такива си ги избираме. С негласуване и непукизъм. А после "избранниците" правят всичко възможно, за да поддържат този мит жив. Че да си осигурят поне още един мандат...
Спорихме с приятели тези дни. Гласуването било право, а не задължение. Шапки долу пред Нейно Величество Демокрацията! Но искам да кажа на всички, които не искат да гласуват - Честито! Вие току-що упражнихте правото си на глас. И гласувахте. Най-вероятно, точно за този, който не искате. Защото със системата за преразпределение на гласовете такъв филм - негласувал, просто няма! Гласувал или не - нашия глас е в общия кюп и ще бъде преразпределен. Не ви харесва? Изход има - гласувайте..
Мит втори - тези избори не са важни
Тъй де - какво ме интересува кой ще дреме в Брюксел и ще взима тлъста заплата... Този постулат можете да чуете във всяка кръчма между Калотина и Дуранкулак. И докато е в сила - някой наистина ще дреме и ще взима заплата. Без да прави нищо, в най-добрия случай. А ако изберем наистина мислещи и действащи хора? Такива, които имат позиция и знаят как да я отстояват? Погледнато от друг ъгъл, тяхната заплата се равнява на няколко метра магистрала, но те могат да ни осигурят липсващите 130 км, за да пътуваме от София до Бургас като истински европейци. И не само това - ние сме част от Европа, това е нашия дом - как може да ни е все едно кой точно ще го стопанисва. Пък и ми омръзна да се срамувам заради хора, които до вчера с нокти и зъби пречеха на еврочленството, а сега представляват България.
Мит трети - всички са еднакви
Ами да - защото такива си ги избираме. С негласуване и непукизъм. А после "избранниците" правят всичко възможно, за да поддържат този мит жив. Че да си осигурят поне още един мандат...
събота, 23 май 2009 г.
Minister for a day
Преди мвого време, през 2004г, с това есе спечелих една игра на Ретро Радио - Министър за един ден.
Всъщност, спечелих много приятели. Много от тях ме помолиха да видят есето ми. Ето го - точно какго го написах и изпратих. Дори и без да проверя за правописни грешки.
Министър за един ден
Един ден е страшно малко, за да се свърши нещо наистина съществено. И достатъчно дълго, за да се убеди всеки, че работата на един министър по Евроинтеграцията не е само да присъства в репортажите на медиите. Аз лично си го представям така:
7:30 Няма време за сутрешен крос или басейн – чака ме екипа, за да определим неотложните задачи за деня
8:00 Дневния ред е определен – или поне са определени твърдите задачи, програмата трябва да остане достатъчно отворена и гъвкава. Евроинтеграцията не е индустриален процес, подаващ се на детайлно планиране.
8:35 Имам пет минути за чашата кафе и някои мисли: Европа не е самоцел. И ние не отиваме в Европа. Ние сме там и сме част от нея. Имаме нужда от нея, както и тя има нужда от нас. Важното е да се променим, да се интегрираме, без да загубваме своята национална идентичност. Ние не просим подаяния, а сме партньор в тази интеграция.
8:40 Запознавам се с новите документи, получени от Брюксел. Всекиден лавината от тях е огромна. Тук си личи добрият екип – до мен достига синтезираната информация. Търся връзката между тях и приетата в Парламента „Стратегия за ускоряване на преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз”. Част от документите остава за довечера, иначе ицелият ден няма да ми стигне.
9:10 Продължаваме работата с екипа от медийни експерти. Основните опасности и заблуди са две:
- Еврооптимистите: как а се предпазим от свърхочакванията. Това е наистина голяма опасност – за много от хората това, което се асоциираше с Държавата, а след това – с Фирмата, сега постепено става „Европата”. „Тя” ще ни даде големите заплати, като влезем в нея, ще живеем като европейците, ще караме хубави нове коли и ще почиваме на Лазурния Бряг. Без да си мръднем и пръста! Свръхочакванията раждат разочарованието, а то – апатията и отчуждението. Примерът вече го имаме – Източна Германия не се събуди за една нощ като Западна. Мина много време, докато проумеят, че ги чака дълга работа,преди наистина да станат Обединена Германия.
- Европесимистите: „На България е определено да отглежда рапицата на Европа”, „Ще ни изкоренят лозята, край с домашното вино и шкембе-чорбата”, „тук Европа ще си изнесе цялото вредно производство, както и НАТО иска бази, само за да си пробва новите оръжия”. Чувал съм и още по-апокалиптични картини. И всички те са еднакви в основата си – решенията вече са взети, някъде отгоре, и нищо не зависи от нас. Удобно оправдание за да не правим нищо...
Европрагматизъм. Това е формулата, на хората трябва да се обясняват всички За и Против. С този извод и програма за работа с активното участие на медиите завършва тази поредна среща.
10:00 Часовата разлика си има и добрите страни – вече водим Западна Европа с един час работа повече... Де да беше така във всичко
10:05 На телефона е Главния Комисар по Евроинтеграцията. Предстои дълъг разговор по преговорните глави. Темпото ни е добро, но и риска от забавяне е голям. Очертаваме неотложните и дългосрочните задачи по предстоящите за разглеждане глави. По-късно по всяка от тях ще бъде изработен подробен доклад, с конкретни срокове и отговорности. Задачата е на цялото правителство и парламент, както и на почти всички институции. Отново внимателно и дипломатично ми напомня за вече затворените глави и до какво би довело тяхното отваряне. Отбелязвам си да проведа разговор с министър Ковачев – необходими са общи усилия, за да разсеем евтиния популизъм с глава Енергетика и АЕЦ „Козлодуй”. Длъжници сме на обществото с цялата истина по този въпрос.
11:00 Среща с Патентното Ведомство и представители на Министерство на Търговията. Причината са търговските ни марки и тяхното регистриране в Европейския Съюз. Много неща са пропуснати – гърците ни изпревариха с Фета-сирене, Словения очевидно ще успее да регистрира ракията, Македония спори за Мастиката. Имаме шанс с т.н. Деклариран Географски Район. Този въпрос е важен не само за успешната външна търговия – важен е за нашата идентичност, за националното ни самочувствие. Ние не идваме в Европа с празни ръце.
12:00 Работен обяд с Министъра на Финансите. Обсъждаме Програмите на Предприсъединителните Фондове и сравнително ниския процет на тяхното усвояване. Изтъквам основните причини – ниска степен на информираност и липса на достатъчно екипи с готовност да изготвят проекти, отговарящи на изискванията. Разделяме задачите – наша ще е грижата да обявяваме актуалните програми и къде да се намери информация за тях. Да, всичко това е достъпно в Интернет, но там има толкова много информация, че неподготвения посетител може лесно да се загуби или откаже. От своя страна Финансовото министерство ще съдейства при изготвянето на Проектите. Определяме и обща среща с PM-BG – това е неформална организация на български специалисти с опит в ръководенето на различни проекти. Този опит трябва да се използва – само след няколко години такива програми за нас няма да има.
13:00 Разговор с колегата ми от Румъния. Подготвяме среща в края на седмицата. Съгласни сме с едно – проблемите по преговорните глави на Румъния трябва да бъдат решени бързо, от румънските институции, това си е тяхва вътрешна грижа и ние само можем да им помогнем. Но във никакъв случай не трябва да приемаме проблемите им със злорадство. Ние не сме конкуренти, борещи се за единственото място. Като добри съседи ще ни бъде много по-лесно. Трябва да развенчаем и мита, колко сме по-напред от тях. Съгласни сме и по още един въпрос: колко малко знаем едни за други. А колко общи неща всъщност имаме. Припомняме си и поговорката, че къща с добри съседи струва повече от палат с лоши..
13:20 Оперативка с Екипа за Връзки с Обществеността: като следствие от разговора с Румъния. Ние нямаме интерес от това, съседна Румъния да не е член на Европа. И няма нищо страшно в това, че сме в един отбор. Балканските предразсъдъци трябва да се преодоляват. Но в същото време: критиките към Румъния много лесно могат да се насочат и към нас, ако не работим активно по преговорните глави. Членството ни в Европа не е гарантирано, бавенето може да е опасно.
14:30 Съвместно с Министерство на Културата работим по документ, разглеждащ кирилицата като равнопосавена азбука в Обединена Европа. Спокойно, няма да сменят табелките на пл. Конкорд, но все един ден Европа ще трябва да признае нашата азбука за равнопоставена с латинската. Гърция вече успя..
15:30 Срещата с Министерство на Транспорта и Съобщенията и с МВР е по инициатива на Детския Парламент. На пръв поглед – какво общо има с Евроинтеграцията имат правилата за движение? Но както вече казах – без да се променим самите ние, няма да успеем. Пешеходните пътеки не са Място за Преследване на Пешеходци . не и в Европа. Липсата пък на маркировки вече не може да се оправдава само с некачествените бои. Та нали за това има Закон за Обществените Поръчки.
Междувпрочем – в съседна, уж изостнала Румъния, всички спират на пешеходните пътеки. Иначе просто им отнемат свидетелството за управление. И от доста време е забрнен вносът на коли, втора ръка, по-стари от 8 години.
16:20 продължаваме с МВР. Предстои въвеждането на биометрична информация в личните документи. Това ще отвори доста работа, но си има и добрите страни – предстои ни да станем една от външните граници на Европа. От нас се очаква много по отношение на еврпейската сигурност
17:15 Разговор с Брюксел. Утре трябва да бъда там. Предстои да внесем „Първоначална позиция на Република България по дебатите за бъдещето на Европейския съюз”, ние не сме само пасивен наблюдател на европейските процеси.
17:30 Среща с депутати, хармонизацията на нашето заонодателство изисква взаимните ни усилия и добро познаване на нормативните документи на европейския съюз
19:00 Имам покана от Министъра на Младежта и Спорта, заедно ще видим новия спектакъл на Лили Игнатова – „Легендата”. Да, това е Европейска България – съхранила своята красота и самобитност.
20:30 Чантата ми е плна с документи, с които трябва да се запозная днес. Утрешния ден няма да е по-различен, времето ще е еднакво ценно и недостигащо..
Внезапно разбирам, че денят е приключил. Моят ден като Министър за Един Ден. Не че съм успял да свърша нещо кой-знае колко, но и не очаквам чудеса от един-динствен ден. Евроинтеграцията е един дълъг и стръмен път и този ден е само поредната крачка от него. Важна е посоката и темпото, важна е волята да го извървим докрай..
Емил Вучев
Март 2004
Всъщност, спечелих много приятели. Много от тях ме помолиха да видят есето ми. Ето го - точно какго го написах и изпратих. Дори и без да проверя за правописни грешки.
Министър за един ден
Един ден е страшно малко, за да се свърши нещо наистина съществено. И достатъчно дълго, за да се убеди всеки, че работата на един министър по Евроинтеграцията не е само да присъства в репортажите на медиите. Аз лично си го представям така:
7:30 Няма време за сутрешен крос или басейн – чака ме екипа, за да определим неотложните задачи за деня
8:00 Дневния ред е определен – или поне са определени твърдите задачи, програмата трябва да остане достатъчно отворена и гъвкава. Евроинтеграцията не е индустриален процес, подаващ се на детайлно планиране.
8:35 Имам пет минути за чашата кафе и някои мисли: Европа не е самоцел. И ние не отиваме в Европа. Ние сме там и сме част от нея. Имаме нужда от нея, както и тя има нужда от нас. Важното е да се променим, да се интегрираме, без да загубваме своята национална идентичност. Ние не просим подаяния, а сме партньор в тази интеграция.
8:40 Запознавам се с новите документи, получени от Брюксел. Всекиден лавината от тях е огромна. Тук си личи добрият екип – до мен достига синтезираната информация. Търся връзката между тях и приетата в Парламента „Стратегия за ускоряване на преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз”. Част от документите остава за довечера, иначе ицелият ден няма да ми стигне.
9:10 Продължаваме работата с екипа от медийни експерти. Основните опасности и заблуди са две:
- Еврооптимистите: как а се предпазим от свърхочакванията. Това е наистина голяма опасност – за много от хората това, което се асоциираше с Държавата, а след това – с Фирмата, сега постепено става „Европата”. „Тя” ще ни даде големите заплати, като влезем в нея, ще живеем като европейците, ще караме хубави нове коли и ще почиваме на Лазурния Бряг. Без да си мръднем и пръста! Свръхочакванията раждат разочарованието, а то – апатията и отчуждението. Примерът вече го имаме – Източна Германия не се събуди за една нощ като Западна. Мина много време, докато проумеят, че ги чака дълга работа,преди наистина да станат Обединена Германия.
- Европесимистите: „На България е определено да отглежда рапицата на Европа”, „Ще ни изкоренят лозята, край с домашното вино и шкембе-чорбата”, „тук Европа ще си изнесе цялото вредно производство, както и НАТО иска бази, само за да си пробва новите оръжия”. Чувал съм и още по-апокалиптични картини. И всички те са еднакви в основата си – решенията вече са взети, някъде отгоре, и нищо не зависи от нас. Удобно оправдание за да не правим нищо...
Европрагматизъм. Това е формулата, на хората трябва да се обясняват всички За и Против. С този извод и програма за работа с активното участие на медиите завършва тази поредна среща.
10:00 Часовата разлика си има и добрите страни – вече водим Западна Европа с един час работа повече... Де да беше така във всичко
10:05 На телефона е Главния Комисар по Евроинтеграцията. Предстои дълъг разговор по преговорните глави. Темпото ни е добро, но и риска от забавяне е голям. Очертаваме неотложните и дългосрочните задачи по предстоящите за разглеждане глави. По-късно по всяка от тях ще бъде изработен подробен доклад, с конкретни срокове и отговорности. Задачата е на цялото правителство и парламент, както и на почти всички институции. Отново внимателно и дипломатично ми напомня за вече затворените глави и до какво би довело тяхното отваряне. Отбелязвам си да проведа разговор с министър Ковачев – необходими са общи усилия, за да разсеем евтиния популизъм с глава Енергетика и АЕЦ „Козлодуй”. Длъжници сме на обществото с цялата истина по този въпрос.
11:00 Среща с Патентното Ведомство и представители на Министерство на Търговията. Причината са търговските ни марки и тяхното регистриране в Европейския Съюз. Много неща са пропуснати – гърците ни изпревариха с Фета-сирене, Словения очевидно ще успее да регистрира ракията, Македония спори за Мастиката. Имаме шанс с т.н. Деклариран Географски Район. Този въпрос е важен не само за успешната външна търговия – важен е за нашата идентичност, за националното ни самочувствие. Ние не идваме в Европа с празни ръце.
12:00 Работен обяд с Министъра на Финансите. Обсъждаме Програмите на Предприсъединителните Фондове и сравнително ниския процет на тяхното усвояване. Изтъквам основните причини – ниска степен на информираност и липса на достатъчно екипи с готовност да изготвят проекти, отговарящи на изискванията. Разделяме задачите – наша ще е грижата да обявяваме актуалните програми и къде да се намери информация за тях. Да, всичко това е достъпно в Интернет, но там има толкова много информация, че неподготвения посетител може лесно да се загуби или откаже. От своя страна Финансовото министерство ще съдейства при изготвянето на Проектите. Определяме и обща среща с PM-BG – това е неформална организация на български специалисти с опит в ръководенето на различни проекти. Този опит трябва да се използва – само след няколко години такива програми за нас няма да има.
13:00 Разговор с колегата ми от Румъния. Подготвяме среща в края на седмицата. Съгласни сме с едно – проблемите по преговорните глави на Румъния трябва да бъдат решени бързо, от румънските институции, това си е тяхва вътрешна грижа и ние само можем да им помогнем. Но във никакъв случай не трябва да приемаме проблемите им със злорадство. Ние не сме конкуренти, борещи се за единственото място. Като добри съседи ще ни бъде много по-лесно. Трябва да развенчаем и мита, колко сме по-напред от тях. Съгласни сме и по още един въпрос: колко малко знаем едни за други. А колко общи неща всъщност имаме. Припомняме си и поговорката, че къща с добри съседи струва повече от палат с лоши..
13:20 Оперативка с Екипа за Връзки с Обществеността: като следствие от разговора с Румъния. Ние нямаме интерес от това, съседна Румъния да не е член на Европа. И няма нищо страшно в това, че сме в един отбор. Балканските предразсъдъци трябва да се преодоляват. Но в същото време: критиките към Румъния много лесно могат да се насочат и към нас, ако не работим активно по преговорните глави. Членството ни в Европа не е гарантирано, бавенето може да е опасно.
14:30 Съвместно с Министерство на Културата работим по документ, разглеждащ кирилицата като равнопосавена азбука в Обединена Европа. Спокойно, няма да сменят табелките на пл. Конкорд, но все един ден Европа ще трябва да признае нашата азбука за равнопоставена с латинската. Гърция вече успя..
15:30 Срещата с Министерство на Транспорта и Съобщенията и с МВР е по инициатива на Детския Парламент. На пръв поглед – какво общо има с Евроинтеграцията имат правилата за движение? Но както вече казах – без да се променим самите ние, няма да успеем. Пешеходните пътеки не са Място за Преследване на Пешеходци . не и в Европа. Липсата пък на маркировки вече не може да се оправдава само с некачествените бои. Та нали за това има Закон за Обществените Поръчки.
Междувпрочем – в съседна, уж изостнала Румъния, всички спират на пешеходните пътеки. Иначе просто им отнемат свидетелството за управление. И от доста време е забрнен вносът на коли, втора ръка, по-стари от 8 години.
16:20 продължаваме с МВР. Предстои въвеждането на биометрична информация в личните документи. Това ще отвори доста работа, но си има и добрите страни – предстои ни да станем една от външните граници на Европа. От нас се очаква много по отношение на еврпейската сигурност
17:15 Разговор с Брюксел. Утре трябва да бъда там. Предстои да внесем „Първоначална позиция на Република България по дебатите за бъдещето на Европейския съюз”, ние не сме само пасивен наблюдател на европейските процеси.
17:30 Среща с депутати, хармонизацията на нашето заонодателство изисква взаимните ни усилия и добро познаване на нормативните документи на европейския съюз
19:00 Имам покана от Министъра на Младежта и Спорта, заедно ще видим новия спектакъл на Лили Игнатова – „Легендата”. Да, това е Европейска България – съхранила своята красота и самобитност.
20:30 Чантата ми е плна с документи, с които трябва да се запозная днес. Утрешния ден няма да е по-различен, времето ще е еднакво ценно и недостигащо..
Внезапно разбирам, че денят е приключил. Моят ден като Министър за Един Ден. Не че съм успял да свърша нещо кой-знае колко, но и не очаквам чудеса от един-динствен ден. Евроинтеграцията е един дълъг и стръмен път и този ден е само поредната крачка от него. Важна е посоката и темпото, важна е волята да го извървим докрай..
Емил Вучев
Март 2004
Приказка за времето
Имало едно време....Не, тази приказка не започва така. Защото тогава го е имало само Времето. То си живеело щастливо, не бързало за никъде и го имало навсякъде. Забавлявало се страхотно, текло ту напред, ту назад – понякога само за да се види как е изглеждало преди малко. Толкова било щастливо, че не обръщало внимание как се променял света около него. И дори не забелязало как се появили едни дребни и шумни същества, наречени хора.
В началото и те не обръщали никакво внимание на времето. Занимавали се си със своите човешки проблеми – а Времето не било между тях.
Докато не решили, че са станали прекалено умни и се самообявили за най-висшите създания. И искали всички да им се подчиняват. Отначало Времето само се забавлявало още повече, докато хората изведнъж не го забелязали. И пожелали да го подчинят и него. Ама било твърде голямо за тях и те хитро решили да го разделят на по-малки части – точно както правели с глутниците вълци. Започнали плахо, разделили го на четири според листата на дърветата, после някак намесили и луната даже без да я питат. Не им стигнало, та го разделили на нощ и ден.
Изведнъж Времето се усетило какво му готвят и страшно се разсърдило. И решило, че от този момент вече няма да тече в различни посоки и че мине ли - няма връщане назад. Хората обаче не усетили какво иска да им каже, понеже били заети да стават все по-умни и силни. И тогава прекалили – измислили всякакви хитроумни машинки, с които разделили Времето на часове, минути, секунди. Накрая даже и секундите били пръснати на още по-малки частички. И си повярвали, че като са го постигнали – и вече могат да кажат, че владеят Времето.
А то страшно се разсърдило. И на хората, но и на себе си – че не се усетило кога е паднало в капана. И започнало да се мята като уловен див звяр. Направило така, че нито една негова частица да не е равна на друга, започвало да тече ту мнооого бавно, ту се втурвали напред с всички сили и оставало без дъх. И когато хората бързали – то бързало още повече и хич не им стигало. А когато го чакали да мине – то полягало унило на хълбок и въобще не си давало зор...
Тогава хората разбрали каква грешка са направили, започнали да го ценят и уважават, посветили му и много песни. Но не се отказали да го делят и мерят.
И за това и то не се отказало от своите номера.
За това, деца, когато сме млади пред нас сякаш има цяла вечност, а когато остареем – казваме, че живота ни е минал като миг. И 12 часа с любимия човек въобще не са равни на другите 12, в които си далеч от него. Защото когато сме щастливи и ни е много хубаво - Времето все гледа да ни се измъкне без да го забележим. А после спира и ни се смее как чакаме нетърпеливо да вземе да мине най-после...
И за това истински щастливите хора не носят часовници – за да не ядосват Времето.
Емил Вучев
30 Януари 2009
В началото и те не обръщали никакво внимание на времето. Занимавали се си със своите човешки проблеми – а Времето не било между тях.
Докато не решили, че са станали прекалено умни и се самообявили за най-висшите създания. И искали всички да им се подчиняват. Отначало Времето само се забавлявало още повече, докато хората изведнъж не го забелязали. И пожелали да го подчинят и него. Ама било твърде голямо за тях и те хитро решили да го разделят на по-малки части – точно както правели с глутниците вълци. Започнали плахо, разделили го на четири според листата на дърветата, после някак намесили и луната даже без да я питат. Не им стигнало, та го разделили на нощ и ден.
Изведнъж Времето се усетило какво му готвят и страшно се разсърдило. И решило, че от този момент вече няма да тече в различни посоки и че мине ли - няма връщане назад. Хората обаче не усетили какво иска да им каже, понеже били заети да стават все по-умни и силни. И тогава прекалили – измислили всякакви хитроумни машинки, с които разделили Времето на часове, минути, секунди. Накрая даже и секундите били пръснати на още по-малки частички. И си повярвали, че като са го постигнали – и вече могат да кажат, че владеят Времето.
А то страшно се разсърдило. И на хората, но и на себе си – че не се усетило кога е паднало в капана. И започнало да се мята като уловен див звяр. Направило така, че нито една негова частица да не е равна на друга, започвало да тече ту мнооого бавно, ту се втурвали напред с всички сили и оставало без дъх. И когато хората бързали – то бързало още повече и хич не им стигало. А когато го чакали да мине – то полягало унило на хълбок и въобще не си давало зор...
Тогава хората разбрали каква грешка са направили, започнали да го ценят и уважават, посветили му и много песни. Но не се отказали да го делят и мерят.
И за това и то не се отказало от своите номера.
За това, деца, когато сме млади пред нас сякаш има цяла вечност, а когато остареем – казваме, че живота ни е минал като миг. И 12 часа с любимия човек въобще не са равни на другите 12, в които си далеч от него. Защото когато сме щастливи и ни е много хубаво - Времето все гледа да ни се измъкне без да го забележим. А после спира и ни се смее как чакаме нетърпеливо да вземе да мине най-после...
И за това истински щастливите хора не носят часовници – за да не ядосват Времето.
Емил Вучев
30 Януари 2009
Абонамент за:
Публикации (Atom)
