Митове за гласуването

Мит първи - за правото на глас

Спорихме с приятели тези дни. Гласуването било право, а не задължение. Шапки долу пред Нейно Величество Демокрацията! Но искам да кажа на всички, които не искат да гласуват - Честито! Вие току-що упражнихте правото си на глас. И гласувахте. Най-вероятно, точно за този, който не искате. Защото със системата за преразпределение на гласовете такъв филм - негласувал, просто няма! Гласувал или не - нашия глас е в общия кюп и ще бъде преразпределен. Не ви харесва? Изход има - гласувайте..

Мит втори - тези избори не са важни

Тъй де - какво ме интересува кой ще дреме в Брюксел и ще взима тлъста заплата... Този постулат можете да чуете във всяка кръчма между Калотина и Дуранкулак. И докато е в сила - някой наистина ще дреме и ще взима заплата. Без да прави нищо, в най-добрия случай. А ако изберем наистина мислещи и действащи хора? Такива, които имат позиция и знаят как да я отстояват? Погледнато от друг ъгъл, тяхната заплата се равнява на няколко метра магистрала, но те могат да ни осигурят липсващите 130 км, за да пътуваме от София до Бургас като истински европейци. И не само това - ние сме част от Европа, това е нашия дом - как може да ни е все едно кой точно ще го стопанисва. Пък и ми омръзна да се срамувам заради хора, които до вчера с нокти и зъби пречеха на еврочленството, а сега представляват България.

Мит трети - всички са еднакви

Ами да - защото такива си ги избираме. С негласуване и непукизъм. А после "избранниците" правят всичко възможно, за да поддържат този мит жив. Че да си осигурят поне още един мандат...