Minister for a day

Преди мвого време, през 2004г, с това есе спечелих една игра на Ретро Радио - Министър за един ден.
Всъщност, спечелих много приятели. Много от тях ме помолиха да видят есето ми. Ето го - точно какго го написах и изпратих. Дори и без да проверя за правописни грешки.

Министър за един ден

Един ден е страшно малко, за да се свърши нещо наистина съществено. И достатъчно дълго, за да се убеди всеки, че работата на един министър по Евроинтеграцията не е само да присъства в репортажите на медиите. Аз лично си го представям така:

7:30 Няма време за сутрешен крос или басейн – чака ме екипа, за да определим неотложните задачи за деня

8:00 Дневния ред е определен – или поне са определени твърдите задачи, програмата трябва да остане достатъчно отворена и гъвкава. Евроинтеграцията не е индустриален процес, подаващ се на детайлно планиране.

8:35 Имам пет минути за чашата кафе и някои мисли: Европа не е самоцел. И ние не отиваме в Европа. Ние сме там и сме част от нея. Имаме нужда от нея, както и тя има нужда от нас. Важното е да се променим, да се интегрираме, без да загубваме своята национална идентичност. Ние не просим подаяния, а сме партньор в тази интеграция.

8:40 Запознавам се с новите документи, получени от Брюксел. Всекиден лавината от тях е огромна. Тук си личи добрият екип – до мен достига синтезираната информация. Търся връзката между тях и приетата в Парламента „Стратегия за ускоряване на преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз”. Част от документите остава за довечера, иначе ицелият ден няма да ми стигне.

9:10 Продължаваме работата с екипа от медийни експерти. Основните опасности и заблуди са две:
- Еврооптимистите: как а се предпазим от свърхочакванията. Това е наистина голяма опасност – за много от хората това, което се асоциираше с Държавата, а след това – с Фирмата, сега постепено става „Европата”. „Тя” ще ни даде големите заплати, като влезем в нея, ще живеем като европейците, ще караме хубави нове коли и ще почиваме на Лазурния Бряг. Без да си мръднем и пръста! Свръхочакванията раждат разочарованието, а то – апатията и отчуждението. Примерът вече го имаме – Източна Германия не се събуди за една нощ като Западна. Мина много време, докато проумеят, че ги чака дълга работа,преди наистина да станат Обединена Германия.
- Европесимистите: „На България е определено да отглежда рапицата на Европа”, „Ще ни изкоренят лозята, край с домашното вино и шкембе-чорбата”, „тук Европа ще си изнесе цялото вредно производство, както и НАТО иска бази, само за да си пробва новите оръжия”. Чувал съм и още по-апокалиптични картини. И всички те са еднакви в основата си – решенията вече са взети, някъде отгоре, и нищо не зависи от нас. Удобно оправдание за да не правим нищо...
Европрагматизъм. Това е формулата, на хората трябва да се обясняват всички За и Против. С този извод и програма за работа с активното участие на медиите завършва тази поредна среща.

10:00 Часовата разлика си има и добрите страни – вече водим Западна Европа с един час работа повече... Де да беше така във всичко

10:05 На телефона е Главния Комисар по Евроинтеграцията. Предстои дълъг разговор по преговорните глави. Темпото ни е добро, но и риска от забавяне е голям. Очертаваме неотложните и дългосрочните задачи по предстоящите за разглеждане глави. По-късно по всяка от тях ще бъде изработен подробен доклад, с конкретни срокове и отговорности. Задачата е на цялото правителство и парламент, както и на почти всички институции. Отново внимателно и дипломатично ми напомня за вече затворените глави и до какво би довело тяхното отваряне. Отбелязвам си да проведа разговор с министър Ковачев – необходими са общи усилия, за да разсеем евтиния популизъм с глава Енергетика и АЕЦ „Козлодуй”. Длъжници сме на обществото с цялата истина по този въпрос.

11:00 Среща с Патентното Ведомство и представители на Министерство на Търговията. Причината са търговските ни марки и тяхното регистриране в Европейския Съюз. Много неща са пропуснати – гърците ни изпревариха с Фета-сирене, Словения очевидно ще успее да регистрира ракията, Македония спори за Мастиката. Имаме шанс с т.н. Деклариран Географски Район. Този въпрос е важен не само за успешната външна търговия – важен е за нашата идентичност, за националното ни самочувствие. Ние не идваме в Европа с празни ръце.

12:00 Работен обяд с Министъра на Финансите. Обсъждаме Програмите на Предприсъединителните Фондове и сравнително ниския процет на тяхното усвояване. Изтъквам основните причини – ниска степен на информираност и липса на достатъчно екипи с готовност да изготвят проекти, отговарящи на изискванията. Разделяме задачите – наша ще е грижата да обявяваме актуалните програми и къде да се намери информация за тях. Да, всичко това е достъпно в Интернет, но там има толкова много информация, че неподготвения посетител може лесно да се загуби или откаже. От своя страна Финансовото министерство ще съдейства при изготвянето на Проектите. Определяме и обща среща с PM-BG – това е неформална организация на български специалисти с опит в ръководенето на различни проекти. Този опит трябва да се използва – само след няколко години такива програми за нас няма да има.

13:00 Разговор с колегата ми от Румъния. Подготвяме среща в края на седмицата. Съгласни сме с едно – проблемите по преговорните глави на Румъния трябва да бъдат решени бързо, от румънските институции, това си е тяхва вътрешна грижа и ние само можем да им помогнем. Но във никакъв случай не трябва да приемаме проблемите им със злорадство. Ние не сме конкуренти, борещи се за единственото място. Като добри съседи ще ни бъде много по-лесно. Трябва да развенчаем и мита, колко сме по-напред от тях. Съгласни сме и по още един въпрос: колко малко знаем едни за други. А колко общи неща всъщност имаме. Припомняме си и поговорката, че къща с добри съседи струва повече от палат с лоши..

13:20 Оперативка с Екипа за Връзки с Обществеността: като следствие от разговора с Румъния. Ние нямаме интерес от това, съседна Румъния да не е член на Европа. И няма нищо страшно в това, че сме в един отбор. Балканските предразсъдъци трябва да се преодоляват. Но в същото време: критиките към Румъния много лесно могат да се насочат и към нас, ако не работим активно по преговорните глави. Членството ни в Европа не е гарантирано, бавенето може да е опасно.

14:30 Съвместно с Министерство на Културата работим по документ, разглеждащ кирилицата като равнопосавена азбука в Обединена Европа. Спокойно, няма да сменят табелките на пл. Конкорд, но все един ден Европа ще трябва да признае нашата азбука за равнопоставена с латинската. Гърция вече успя..

15:30 Срещата с Министерство на Транспорта и Съобщенията и с МВР е по инициатива на Детския Парламент. На пръв поглед – какво общо има с Евроинтеграцията имат правилата за движение? Но както вече казах – без да се променим самите ние, няма да успеем. Пешеходните пътеки не са Място за Преследване на Пешеходци . не и в Европа. Липсата пък на маркировки вече не може да се оправдава само с некачествените бои. Та нали за това има Закон за Обществените Поръчки.
Междувпрочем – в съседна, уж изостнала Румъния, всички спират на пешеходните пътеки. Иначе просто им отнемат свидетелството за управление. И от доста време е забрнен вносът на коли, втора ръка, по-стари от 8 години.

16:20 продължаваме с МВР. Предстои въвеждането на биометрична информация в личните документи. Това ще отвори доста работа, но си има и добрите страни – предстои ни да станем една от външните граници на Европа. От нас се очаква много по отношение на еврпейската сигурност

17:15 Разговор с Брюксел. Утре трябва да бъда там. Предстои да внесем „Първоначална позиция на Република България по дебатите за бъдещето на Европейския съюз”, ние не сме само пасивен наблюдател на европейските процеси.

17:30 Среща с депутати, хармонизацията на нашето заонодателство изисква взаимните ни усилия и добро познаване на нормативните документи на европейския съюз

19:00 Имам покана от Министъра на Младежта и Спорта, заедно ще видим новия спектакъл на Лили Игнатова – „Легендата”. Да, това е Европейска България – съхранила своята красота и самобитност.

20:30 Чантата ми е плна с документи, с които трябва да се запозная днес. Утрешния ден няма да е по-различен, времето ще е еднакво ценно и недостигащо..




Внезапно разбирам, че денят е приключил. Моят ден като Министър за Един Ден. Не че съм успял да свърша нещо кой-знае колко, но и не очаквам чудеса от един-динствен ден. Евроинтеграцията е един дълъг и стръмен път и този ден е само поредната крачка от него. Важна е посоката и темпото, важна е волята да го извървим докрай..

Емил Вучев
Март 2004