понеделник, 1 юни 2009 г.

Защо не искам фикус?

Помните ли го това растение? Стърчеше в ъглите на стаите на всяко уважаващо себе си държавно учреждение, безлично и неотличимо като изтърбушените табуретки и талашитената ламперия по стените. И точно толкова мълчаливо.
Е, сега си ги имаме пак. Само са сменили мястото. Знате ли колко от депутатите в нашето т.н. Народно Събрание НИКОГА не са се изказвали? Никога и за нищо не са взимали отношение? Никога не са защитили позицията на тези, които са ги избрали - а и едва ли и и знаят и им пука кои точно са те...
Отдавна си мисля, че е по-добре да бъдат заменени с истински фикуси. Ще е доста по-евтино, а ще вършат същата работа. Трябва им само малко вода, (тор парламента си произвежда достатъчно) и някои да им забърсва листата от време на време. Няма и да отсъстват. Идеални депутати.
Но за Европарламента не искам фикус! В Европейска България ще растат децата ми, и ако не им писне и не избягат от тук - може би и внуците ми. И искам гласът ми, мнението ми, въпросите ми - да бъдат чути, разбрани и защитавани. И то от някой, който може да отстоява позицията си, някой, за когото този избор не е последния шанс за кариера, а е само една естествена и очаквана стъпка напред. Някой, който няма да прекара следващите години в "начално ориентиране", а ще започне своята дейност още от първия ден. Защото не я е спирала.
Да, познахте - говоря за Меглена Кунева. И ще гласувам за нея. За да няма "фикуси" поне в Европейския парламент.

Няма коментари:

Публикуване на коментар